Когато мразим себе си, започваме да наказваме тези, които обичаме
Има болка, която не се вижда.
Тя не крещи. Не хвърля чинии. Не удря.
Тя тихо шепне:
„Не съм достатъчен.“
„Не струвам.“
„С мен има нещо грешно.“
И когато тази вътрешна омраза не бъде разпозната и излекувана… тя започва да търси виновник навън.
Как се ражда проекцията?
В психологията това се нарича проекция – когато не можем да понесем нещо в себе си, го виждаме в другия.
Не понасям собствената си слабост → обвинявам партньора, че е безхарактерен.
Не понасям своята несигурност → казвам на детето, че „никога няма да стане човек“.
Не понасям собствената си вина → вменявам вина на него.
Истината е болезнена:
👉 Ние не се караме с другия.
👉 Ние воюваме със себе си.
Когато детето става „контейнер“ на нашата болка
Най-уязвими са децата.
Особено когато родителите са в конфликт, но не се разделят.
Напрежението расте.
Неизказаните обиди тежат.
Неразрешените травми ескалират.
И тогава се случва нещо жестоко:
„Всичко това е заради теб.“
„Ти ни съсипа.“
„Ако беше по-добра…“
А детето?
То просто е дете, което:
Търси себе си. Бунтува се. Пуши. Чете. Плаче. Смее се.
Опитва се да оцелее.
Но когато върху него се изсипе чуждата себеомраза, започва да вярва, че тя е негова.
Омразата към себе си винаги има цена
Себеомразата не стои тиха.
Тя се проявява като:
хронично недоволство
постоянна критика
обвинения
контрол
унижение
пасивна агресия
И най-страшното – тя се предава през поколенията.
Дете, което расте с усещането „Аз съм проблемът“,
по-късно ще избира партньори, които потвърждават това.
Така се раждат родовите сценарии.
Така болката става наследство.
Защо не се разделят?
Много двойки остават заедно не от любов, а от страх.
Страх от самота.
Страх от финансови трудности.
Страх от обществено мнение.
Страх да се изправят срещу собствената си празнота.
Но цената я плаща детето.
Защото когато омразата не се изрази честно между двама възрастни, тя се прехвърля върху най-слабия.
Истинският въпрос не е „Кой е виновен?“
Истинският въпрос е:
👉 Какво в мен отказвам да приема?
👉 Коя моя болка обвинява другия?
👉 Какво не съм простил на себе си?
Докато не се срещнем със собственото си отхвърляне, ще продължаваме да го прожектираме навън.
Как да прекъснем този цикъл?
Осъзнаване – да признаем, че проблемът не е само „в другия“.
Работа със сянката – с онази част, която критикува и мрази.
Лечение на вътрешното дете – защото често родителят крещи от болката на своето неродителствано дете.
Отговорност – да спрем да правим децата си контейнер на нашите травми.
Ако се разпозна в това…
Не е нужно да се обвиняваш.
Но е нужно да поемеш отговорност.
Защото всяка непреработена болка става оръжие.
А всяка осъзната болка става сила.
💛 Ако усещаш, че повтаряш сценарий.
💛 Ако носиш вина, която не е твоя.
💛 Ако детето ти е „огледало“, което те плаши.
Възможно е да работим с това.
В индивидуални сесии, чрез констелации или с МАК карти, можем да видим къде е започнал този модел и как да го прекъснем.
Не за да обвиняваме родителите.
А за да спрем предаването нататък.
Защото любовта не е в това да останеш заедно.
Любовта е в това да не нараняваш чрез собствената си незараснала рана.
Ако тази тема те докосна, сподели я.
Някой може би точно днес има нужда да чуе, че не е „проблемът“.
виж този курс Партньорство без драма
Освободи се от негативните си емоции
Може да са ти полезни констелациите
