Lorem ipsum dolor sit amet, consectetur adipiscing elit. Ut elit tellus, luctus nec ullamcorper mattis, pulvinar dapibus leo.
Как да спрем да сме Спасител и да поемем отговорност за живота си?
В много взаимоотношения – семейни, партньорски или професионални – се появява моделът на Спасителя. Това е човекът, който постоянно се жертва, за да „помага“ на другите, но в крайна сметка губи себе си. Този модел е част от добре познатия триъгълник „Жертва – Спасител – Преследвач“, който създава токсични динамики.
Ако си уморен от чувството, че трябва да оправяш всички, да носиш отговорност за чуждите проблеми и да се отказваш от себе си – тази статия е за теб.
Защо влизаме в ролята на Спасител?
Родови програми – често от детството научаваме, че любов се получава само чрез жертва и грижа.
Страхове – вярваме, че ако не сме полезни, ще ни отхвърлят.
Занижена самооценка – чрез „спасяването“ търсим доказателство, че имаме стойност.
👉 Виж повече за родовите програми и модели в моя блог.
Какви са последствията от ролята на Спасител?
Изтощение и емоционално прегаряне.
Липса на баланс – другите свикват ти да носиш отговорност вместо тях.
Превръщане в жертва – Спасителят често завършва с чувство на разочарование и безсилие.
Прочети също: Състоянието на жертва и отказът от конфронтации – статия от блога.
Как да спрем да сме Спасител?
Признай си ролята – осъзнаването е първата крачка към промяна.
Върни отговорността – чуждите проблеми не са твои. Всеки има право на собствен опит.
Постави граници – научи се да казваш „не“ без вина.
Фокусирай се върху себе си – попитай се: „Какво искам аз? Какво ме прави щастлив?“
Работи с дълбоките причини – чрез индивидуални констелации и МАК карти „Вторични ползи“ можеш да видиш защо се нуждаеш от ролята на Спасител.
Отговорността – път към свободата
Когато спреш да бъдеш Спасител, освобождаваш огромна енергия за себе си. Тогава започваш да изграждаш автентични отношения, основани на равнопоставеност и уважение.
✨ Ако усещаш, че е време да излезеш от този модел, запиши се за сесия с мен и направи първата крачка към живот, в който носиш отговорност само за себе си – и това е достатъчно.
