Децата, заченати инвитро – какво носят в душата си?

(Констелационен поглед към една деликатна тема)

 

Методът инвитро е съвременен дар – възможност за живот там, където естественото зачеване е било невъзможно или трудно. Но от гледна точка на системните и семейни констелации, начинът, по който идва едно дете, създава невидими динамики в душата му. Тези деца – родени от любов, борба и понякога страдание – носят в себе си не само надеждите, но и тежестите на цялата система.

🔹 Когато инвитро е с биологичен материал на родителите:
Детето често усеща болката от несподелените преживявания – загубени бременности, разочарования, отчаяние. То може подсъзнателно да чувства, че трябва да компенсира, да бъде „перфектно“, за да оправдае усилията и страданията. Понякога носи вина, ако не се справя добре, или се страхува да разочарова родителите си.

Пример: Момче, заченато след 8 неуспешни опита, страда от тревожност и перфекционизъм. В констелацията се показва, че той носи болката на майка си и опитите да „върне“ щастието ѝ чрез своето поведение.

🔹 При използване на дарена яйцеклетка, сперматозоид или сурогатна майка:
В системата се включват още участници – дори и да са анонимни. Детето несъзнателно усеща присъствието им и ако те не са признати, може да има вътрешен конфликт.
„Коя е моята майка?“ – пита душата, когато яйцеклетката е дарена. Или: „Къде е моят баща?“ – ако е използван дарен биологичен материал.

Пример: Момиче, родено чрез сурогатна майка, в юношеска възраст изпитва силно объркване и бунт към родителите си. В констелацията става ясно, че тя „търси“ жената, която я е износила, защото тази фигура не е била призната и уважена в системата.

🔹 Какви са възможните проявления?
– чувство за липса на принадлежност
– трудности с идентичността и самооценката
– повтарящи се въпроси: „Кой съм аз?“, „Откъде идвам?“
– трудности в създаването на партньорство или свои деца
– страх от провал, перфекционизъм, вина

🎗️ Какво можем да направим?
Констелациите дават възможност тези невидими нишки да бъдат осветени. Всеки участник в историята на едно зачеване заслужава място и признание – дарител, медицински екип, изгубени ембриони, неродени братя и сестри. Когато системата се подреди, детето вече не носи чужда тежест – а своята истинска сила.

💫 Всяко дете има право да бъде тук. Да знае, че е желано. Че принадлежи. И че животът му е дар – независимо от пътя, по който е дошло.